Пиринската етнографска област включва в границите си територията около град Благоевград. Обособените подобласти са Благоевградска, Санданско-Петричка, Гоцеделчевска и Разложка. Пиринските танци носят наименованието си от Пирин планина. Те са силно повлияни от съседните етнографски области и от гръцкия фолклор. Най-запазени от странично влияние са танците около Петрич и Сандански. Край Гоце Делчев се забелязва влияние от родопския, тракийския и гръцкия фолклор. Шопските танци са оказали най-голяма влияние върху хорàта от Разложкия дял.

Видове, темпо и музика при Пиринските танци

В женските хорà преобладават провлачени стъпки с много пружиниране и ниски подскоци. Темпото е бавно до умерено бързо. Най-често използвания хват е за длани със свити лакти. Съпроводът в повечето случаи е вокален.

В мъжките танци изобилстват стъпки с дълбоки пружинки, приклякания, въртения и коленичене. Темпото често преминава от бавно към постепенно забързване. Стегната носия позволява да се правят движения с по-голяма амплитуда. Стъпванията се отличават с особена тържественост, която се подчертава и със задържане в определена поза. Най-често срещаните хватове са за рамо, за длани и за длани със свити лакти.

Не малка част от населението в тази област е българомохамеданско, но пиринските танци не са повлияни от ориенталския фолклор. За съпровод освен местните песни се използват и характерните за този край инструменти – зурна, тъпан, гайда тамбура и др.

Ние изучаваме:

  1. Айдарово 9/8
  2. Арап 2/4
  3. Гинка 7/8б
  4. Данке 11/16
  5. Джангурица 9/8
  6. Испайче 13/16
  7. Каврак Елено 9/8
  8. Костадине 5/8
  9. Кулско хоро 2/4
  10. Ляски 8/8
  11. Малишевско хоро 2/4
  12. Орманли 5/8+5/8+5/8+7/8б
  13. Ширто 7/8б