Родопската етнографска област се покрива от географската област на Родопа планина. Условно тази област може да се раздели на източна средна и западна.хорàта тук са съхранили в голяма степен битовата традиция на българина, независимо ат факта, че голяма част от населението е било насилствено помохамеданчено.

Темпо на Родопските танци

Суровите условия на живот в планината продиктувани от метеорологичните особености определено са оказали влияние върху танцовия фолклор на родопчанина. Ниските температури налагат използването на топли дрехи, което налага танците да бъдат в по-умерено темпо и по-малко разнообразие на движенията.

Основната форма при Родопските танци е кръг или полукръг. Преобладават мъжки или женски хорà. При разделно-смесените залавянето между мъжката и женската част става посредством кърпа или за длани. Движенията са характерни с по-широка стъпка с разтворени крака. В играта на мъжете се наблюдават повече клякания и коленичене като тежестта често остава само върху единия опорен крак.

Женските хорà се отличават със сдържаност, като изпълнителките са сгъстени и по време на игра не се разреждат. Танците са умерени или бавни и стъпването е предимно на цяло ходило. За по-голяма изразителност на играта се използват и подскоци но те са ниски и сдържани. Играе се предимно на вокален съпровод на един глас. Мъжете също участват в пеенето, като хороводните песни са в най-разнообразни тактове. Най-много са мелодиите в тактов размер 2/4. От народните инструменти най-често се използва родопската каба гайда.

Ние изучаваме:

  1. Сворнато хоро 9/8
  2. Йенино хоро – 2/4