В състава на северняшката етнографска област се включва територията ограничена от река Дунав, линията, сръбската граница, линията на градовете Русе, Шумен и Варна, Черно море и Стара планина. Границата със добруджанската област на много места се прелива, поради което, тя не е твърдо установена.

Северняшките танци са наситени с множество подскоци и люлеене на ръцете

Те са наситени с много динамика и жизненост, които са плод от начина на живот и характера на хорàта живеещи в крайдунавските селища. Често срещани в тази област са не само правите, но и редица пайдушки дайчови, грънчарски, ганкини и еленини хорà. Много от танците, чийто корени са от тази област са станали популярни в цялата страна. Елементите от трудовата дейност са по-рядко застъпени в северняшките танци, независимо от това че като реквизит се използват различни предмети – връшник, шиник, бърдук, бъклица и др.

Най-често северняшките танци смесени и разделно-смесени и се играят в кръг или полукръг. Срещат се и вити хорà или в прави редици, където се играе напред и назад. Хватът най-често е за длани, като ръцете се люлеят свободно с големина на амплитудата в зависимост от настроението и ритъма на мелодията. От лесите се играе само предна леса за пояс. В някои женски хорà се среща и хватът за длани със свити лакти.

Индивидуални танци от северняшката област

Освен хорà и леси се срещат и индивидуални танци. Най-популярен от тях ръченицата, като по време на игра се размахва кърпа. При играта на мъжете тя е наситена с ритмично клякане и изхвърляне на единия и другия крак, с изправен труп. Жените играят по-сдържано с много чувство и индивидуална импровизация.

Темпо и музикални инструменти

Северняшките танци са бързи и много бързи, най-често с инструментален съпровод. Най-използваните музикални инструменти са гъдулка, кавал, гайда и тъпан.

Стил на северняшките танци

Танците в северна България се отличават със свой стил, като за повечето прави хорà характерно движение е „свищовка“ (стъпка, подскок). По характерен начин се изпълнява и движението „дайчова“, където обикновената стъпка се заменя с пружинка. Това придава особена пластичност и специфичност на танца.

Известна част от северните танци са повлияни от стила и характера на съедната добруджанска етнографска област. В селищата покрай река Дунав се чувства влиянието на румънския фолклор. В западните покрайнини на областта се чувства влияние и от Сърбия.

Ние изучаваме:

  1. Ангеловата 7/8
  2. Ганкино хоро11/16
  3. Грънчарско хоро 9/8
  4. Гъмзовяна 2/4
  5. Дайчово хоро 9/8
  6. Дунавско хоро 2/4
  7. Еленино хоро 7/8
  8. Изручанка 2/4
  9. Липнишко 9/8
  10. Пайдушко хоро 5/8
  11. Ситно влашко хоро 2/4
  12. Черкезко хоро 9/8
  13. Чичовото 2/4
  14. Шира 2/4