Тракийската етнографска област се простира на юг от централна и източна Стара планина, на изток от Рила и Ихтиманска Средна гора, на север от Пирин, Родопите и държавната граница и на запад от Черно море. Условно областта се разделя на западна, източна и Странджа.

Тракийската низина е характерна със своето плодородие и благоразположение на природата. Това неимоверно се е отразила върху характера на тракиеца. Той е спокоен с широка душа, добродушен с весел нрав. Тези особености на характера на населението в тази област са дали отражение при формирането на танцовия фолклор в този регион.

Темпо при Тракийските танци

Тракийските народни танци се различават от танците в другите области. В женските и смесените хорà темпото е най-често умерено. Мъжките танци са характерни с по-бързо темпо, но то често се редува със забавяне, което цели да се даде време за отдих на танцуващите. Основен стилен белег е пружинирането. То се изпълнява меко и плавно от жените и по-кратко от мъжете.

Танците от Тракия се отличават с голямо разнообразие. На водените хорà в началото на хорото, наречено „баш“ и в края, наречен „куйрук“ обикновено се залавят най-добрите танцьори. Посоката обикновено е вдясно или се играе витообразно. По сложност тракийските танци варират от най-простите до най-сложните многофигурни мъжки хорà. В темпово отношение те също се движат от бавни и умерени до много бързи.

От танцовите елементи най-голямо разпространение има „Тракийката“, която се играе от мъже и жени в различни варианти и посоки. Понякога преди и след нея се добавят и други елементи и движения. Най-често това са различни видове „ходове“.

Друго популярно движение за тази област е „Трополи“. То се играе в различни варианти, като по-често се изпълнява от мъже и много рядко от жени. Когато тракиецът „трополи“, той сякаш разговаря със земята.

Женските хорà

Женските хорà в Тракия най-често се играят на вокален съпровод от самите участнички в танца. Това са прави хорà в тактов размер 2/4, както и в 5/16 с втори удължен дял и 7/16 с трети удължен дял. Играта на тракийката се отличава със сдържаност и свенливост, но в никакъв случай скованост.

Мъжките хорà

Мъжките хорà са „водени“ и най-често на „леса“. В началото воденото хоро е заедно с жените, а след това се откъсват и заиграват на „леса“. Тези хорà са много разнообразни и богати откъм танцови движения. Един от най-популярни и красиви танци е „Трите пъти“, който се изпълнява в тактов размер 2/4.

Смесените хорà

Смесените хорà се играят навсякъде в Тракия. Най-често срещани хорà „правите“, играни най-вече като „водено“. Залавянето е смесено или разделно-смесено. Музикантите обикновено са в средата на кръга или полукръга. Хорото започва в умерено темпо и постепенно се забързва, като с по-енергични движения се влиза навътре към центъра на кръга и се връща назад.

Голяма част от тракийските танци спадат към жанра на художествено-развлекателна функция. Те се изпълняват на различни празници и събор. Други спадат към обредния жанр – при коледуване, при лазаруване, буенек, великденски и гергьовски хорà, както и свързани със сватбените тържества.

Ние изучаваме:

  1. Бучимиш 15/16
  2. Главинишка копаница 11/16
  3. Джиновско 2/4
  4. Каракачанско 2/4
  5. Криво Асеновградско 13/16
  6. Право хоро 2/4
  7. Право тракийско хоро 2/4
  8. Седи Донка 7/8б+7/8б+11/8
  9. Тракийска ръченица 7/8
  10. Трите пъти 2/4