Казвам се Даниел Костов и съм основател и главен художествен ръководител на Клуб за хора и народни танци „На Мегдана“.
Моето голямо танцово пътешествие започна през вече далечната 1995г., когато бях едва на осем годишен. Изключително съм благодарен на моите първи ръководители в Детски танцов ансамбъл „Здравец“ – Александрия и Георги Стоянови, които запалиха искрата и обичта ми към танцовото изкуство и превърнаха танцовата зала в мой втори дом! Още през същата година успях да влезна в концертната група на своите връстници…. и така… през следващите следващите 15 години, през които изнесените концерти станаха стотици, а танците и международните турнета – десетки…

Впоследствие започна приключението „На Мегдана“, а любовта ми към фолклора се задълбочи.
През 2012г. завърших „Българска хореография“ с квалификация „Ръководител на танцов състав“, а мои първи академични вдъхновители бяха доц. Йордан Янакиев и Емил Генов. За мое огромно щастие в този период се запознах и с Димитър Манов, който вдъхна допълнително сили и кураж в мен за създаването на ансамбъла и развитието му.
През 2016г. завърших с отличие бакалавърска степен „Български народни танци“ в Нов български университет – с благодарност към безценните знания, които придобих от гл. ас. Маргарита Кръстева-Стойчевска и проф. Георг Краев.

През 2019г. защитих своята магистърска степен в специалност „Хореографска режисура“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“, гр. Благоевград. Успях да защитя с отличие представянето на „Хитрецът – четири музикално-танцови гротески за българи от старо и ново време“. Огромното творческо вдъхновение през последните години дължа именно на хората, които срещнах преди и по време на моето обучение в Благоевград и които станаха неизменна част от моя творчески екип в реализацията на редица проекти –доц. Георги Гаров, проф. Николай Цветков, д-р Петьо Кръстев и проф. Албена Георгиева.
За мен е истинско щастие, че посвещавайки се на делото „На Мегдана“, аз посветих живота си на радостт

а, щастието, здравето и споделените мигове с невероятни хора. А когато това дело има и своите съмишленици и последователи, с които да споделяме своето ежедневие – чувството е безценно, а вдъхновението – неизмеримо!